По повод на "онзи камък"
( Самуилова плоча )
“Всеки образ е откровение и показване на скритото“
Йоан Дамаскин
BBBОбект на настсящия коментар е една плоча с палеографски материал –вероятен царски надпис, който би бил от изключително национално значение. Плочата пристигна в Исторически музей–Благоевград през месец март 2004 година. Бих искал да ви запозная с един не много забелязван етап при проучването на произведения на изкуството и културата. Това е предварителният период на канонизация на паметника, когато обществото все още не познава този предмет и когато все още не е успяло да възложи цялата харизма1 и знаковост на обекта. Популяризацията на паметник на културата в публичното пространство в културната среда, като един от етапите на предварителни дейности, е необходим и важен процес, често изключително динамичен, понякога подценяван, пренебрегван или съществуващ единствено в научните архиви. Поради недобрата регламентираност на редица законови и морално-етични въпроси, свързани с откриване, обявяване, авторски права, собственост и т.н., сме свидетели не рядко /особено що се отнася до атрактивни и с висока художествена и научно-историческа стойност обекти/ на критични ситуации в научните среди и медийното пространство.Защо например ключовите фрази- “царски” , ”граничен” , предизвикаха объркване и скандална ситуация при появяване на т.н. ”Самуилов камък” в медийната среда. До момента няма нова теза за предназначението на обекта. Първоначалната идея, която бе оформена с тезата “граничен”камък, бе приповторена в различни вариации. Терминът “terminus” бе изведен сакрално не толкова със знаковата си функция на неприкосновеност и придобита власт на група “лаици”, колкото с тезата надгробие , като своеобразна граница към отвъдното. Двата начина2 на изписване, приети съвсем условно в публичното пространство, допълниха митологичните модели и научни тези за обследване, оформящи “ритуалната битка”.
Тези отклонения-патология са огледален образ на ситуацията в обществото. Говорим за “артефакт“3 - ситуация на популяризиране на обект с историческа, палеографска стойност, едно от многото открити паметници в последната година, които предизвикаха интереса и на широката публика. Възможно ли е тези предварителни дейности да бъдат установени и да не се влияят до такава голяма степен от крайности и стихийност ? Възможно ли е политическото статукво да не влияе прекалено много в тясно професионалните проучвателни занимания и могат ли те да бъдат канализирани ?
За да бъдат обхванати повече аспекти от първоначалното документиране и обследване, могат да бъдат включени и различни анализи близки до социалната и културантропология, митологията /нова и стара/, семиотиката, както формулирането на различни юридически казуси и анализи, касаещи конкретния случаи, които биха помогнали за формулирането и интерпретирането на обекта. Възможни ли са бъдещи прогнози в поредната рекламна стратегия на обекти-паметници и какви биха били те? Можем ли според морала, манталитета, познатите натрупани митове да прогнозираме какъв би бил интереса на зрителя и възприемащият изкуство в един последващ етап ?
Светът става хибриден и чистата форма на научното познание до скоро, вече се обогатява с различни методи на проучване и сътрудничеството между някои обществени и хуманитарни науки, някои точни науки според проблемите, които трябва да бъдат решавани. От изключително значение при консерационно-реставрационните подходи е изборът на методи на предварително проучване, както и подбора на екип, мотивация на условно наречения щаб за управление. Независимо от политическата и социалната ситуация, независимо от времето /като исторически период/ методите за проучване на един обект не би трябвало да бъдат ограничавани. Субективизма в информацията би бил значително по ограничен при разширяване на кръга от научни методи от така наречената за този момент периферна наука.
Особената ситуация, която бе наложена на екипа около /добилият популярност/ “Самуилов камък “, постави редица въпроси преди обявяването му за паметник на културата. Липсата на адекватен закон за паметниците на културата предизвика изкуствена патология в реакциите, не само в медийната среда, но и в част от научните кръгове. Те бяха манипулирани и манипулатори /според избора си/, участваха доброволно в “театъра “ на популяризация на паметник на културата. Новооткрития обект и уникалноста на находката представя пред нас редица задачи, които имат за крайна цел ситуирането на паметника в националната култура, неговото място и значение. Първият и най-важен въпрос е доказване на автентичността на паметника и претенциите които носи текста, материала и натрупаното време. Това е един постепен процес, свързан с поетапни проучвателни действия и манипулации които трябва да включват различни екипи представящи изкуствоведски, епиграфски, петрографски, предварителни анализи и други мерки, свързани с опазването, консервацията на паметника, който в крайна сметка да го приведът в необходимия експозиционен вид и чрез него оптимално да се извади информацията, която той носи. Уникалността на обекта поставя редица въпроси, свързани с индивидуалните си характеристики в посока на определяне на оптимална дата4 като се отваря кръга на проучвания и тези в различни области на научното познание, които само биха фиксирали паметника в културната среда. Затова и популяризацията на паметника, като един от етапите на предварителни дейности5 е също необходим процес. За съжаление етапите на предварително и основно проучване6 са изпреварени от етап популяризиране на обект-паметник7.
Би ни помогнала в ситуацията намесата на една нова фаза от научното документиране:чрез проучване и анализ на методите от социалната антропология, семиотиката, митовете и трансформацията им /особено в днешната до момента обстановка на обществото/, редица юридически дизциплини, етнографията, проучванията на общественото мнение в редица области, както и други средства за да опишем пълна стратигравска картина на социалната и културна среда в момент на появяване на този обект. Може дори да се направи опит напълно прогностичен. Как при появяване на следващ обект да се предизвика подобен интерес? Атрактивността на този обект – паметник на културата забелязването му би се определяла от резулатите на всички предварителните проучвания.
Можем да говорим за тенденции на различни нива легитимност/обявяване паматник на културата/ при, които наблюдаваме знаковост- “ пране “ разамяна на паметници с изключителна художествена и преди всичко финансова, историческа стойност, които също биха могли да бъдат включени в подобни акции за популяризация на паметник на културата. Процесът –легитимност, търсене на публичност в политическото пространство и добронамерено отношене от определен търсен адресат, най-бързо и ефективно може да получи реализация именно чрез изкуство, доказало своята стойност. Подобни примери наблюдаваме винаги около нови открития в археологията или голоми културни мероприятия-ретроспекции8. Създаването на нова митология и нови митологични модели имат свойте правила и логика. Надвграждането и допълването към стари комплекси, архетипи - идеи е най-често срещаната форма. Митовете са илюстрованият език на първоначалата . Чрез средствата им независимо дали те са вербални или визуални отправяме послания в общата комуникативна среда. Знаейки че “ истината вероятно винаги е очевидна “, то решенията бихме могли да търсим там където е аномалията на парадокса. Подобни аномалии наблюдавахме и в разглеждания случай . Игровите битки които ни се предлагат в подобни ситуации, обикновенно не са по бюджета на която и да е институция .
Споменавам за игровия момент9, този етап от проучването, защото можем да открием елементи на игра при търсене на собственост до момент на установяването и. Елементи на “ ритуална битка “ също можем да открием.
Около различните идеи, опознаващи обекта, се оформят научни групи, които защитавайки тезите си разиграват класически “екшъни“, според интересите си. ”Церемониалните битки“, обикновенно са пародийни, между “равни, достойни“ противници у които е останала честта10. Битката за изпробване на “съдбата-диспут“, много често е распра. Собствеността на престижния обект в този времеви момент в обществото и културната среда, предизвиква желане за битка, която не е “племенна“11, а по-скоро това е личностна, политическа, битка между центъра и периферията /т. е. национален, регионален музей, обикновенно/, професионална и т. н.
Това е време на “отворени врати “- т .е ., когато всичко е възможно, често дори е необходимо и задължително непрофесионализма да се появява там, където не е необходим .Затова и несигурността, недоверието към експерти, легитимност към институции и управляващи се изважда агресивно, грубо. Хибридното общество разбърка йерархията и в областта на консервацията и реставрацията. Непрофесионалистите са по-устойчиви, по-мобилни и без морални притеснения, но за съжаление в много от случаите те са и работещите в момента. Запазването на моралния и етичен модел е задължителния факт за консерватора реставратор, както и за интерпретатора на паметника, средата в която той се обявява и съпоставя, както и цялата натрупана знаковост и символика, която той носи. Значимите открития и послания от паметниците на културата се появяват във важни исторически моменти от битието ни. Доколко подбора на методите за консервация ще пощадят обекта зависи от професионализма, квалификацията за вида работа12 опитността, сръчността, границите на възможностите му и преди всичко спазване моралния модел, запазване уважението към обекта независимо от периода, външния вид и ценноста на паметника. От изключително значение е интерпретатора на този паметник, тезите които ни предлага, средата в която паметника се обявява и съпоставя, както и цялата натрупана знаковост и символика на обекта. Доколко един обект вече паметник на културата ще се възприеме, зависи ст оценката и дори митологизацията около този обект. Важна е неговата автентичност, като субстанция, но и емоционалните фактори – харизмата му. Около тезите и харизмата на обекта – “фетиш“ се оформят обикновенно две противоположни групи /биха могли да бъдат научни/, които като специфични обединания регламентират началото на ритуалния двубой. Eдин обект би бил оценен само с участието на зрителя, без участието му той остава само инвентиран, обгрижван, но без необходимото въздействие. Как да се представи оригинала, доколко свободно спекулативно13 се интерпретират данните, които тои носи, зависи от моралния модел и етиката, която прилагаме към различните послания? Невежеството не е извинение за лошата интерпретация. Всяко време има своята визия за знак и историчност и влага оценката си по един или друг начин. Върпеки всичко сме длъжни да запазим оптимално многообразието на информацията.
Адекватната рекламна стратегия-изключително дискретна или агресивна, но при всички случаи четима, би помогнала за оценката на обекта.
Много чесо при представяне на паметник на културата или при откриване на нова експозиция, липсва нужния подход-стратегия за адекватно запознаване /според адресата/ с обектите.Публиката или е загубила интерес или има “шум” в стратегията /стига да я има/ за комуникация. Затворените научни кргове, малките общества с трайни интереси са редовните,постоянни съмишленици, който следят откритията и експозиционните планове- изяви на музеите.
Интересът към новите открития трябва да бъде подържан. Съвременните неконвенционални форми в изкуството биха помогнали при търсенето на рационални, артистични подходи, разчупващи клишетата на традицията. Научното опазване, консервиране и документиране, легитимиране, биха били по-ползотворни в доводите си, чрез допълване на различните тези от променящата се информационна и културна среда. Без да звучи утопично, но събирайки толерантно многообразието на крайните, агресивни тези и внимателното им дискретно поднасяне, могат да актуализират интереса на непрофесионалните среди по нов начин. Реалните случващи се събития биха били “форма”за търсене на решения към обявяване-канонизация на обекти на културата.
През “страстната седмица” около публикациите в националния и провинциален печат във връзка със “Самоилов камък” се появяваха /без да бъдат идентифицирани, като авторство/, под вратите на историческия музей, различни текстове понякога римувани посочващи своите пристрастия към обекта фетиш. Готвеха се промоции за нови песни от автори на поп нултурата.Реализирани бяха творчески прояви на авторитетни професионални литературни дни и четения и чествания свързани с важни годищнини. Създаваха се и се проваляха проекти, хепънинг форми, акции напомнящи явлението “потлач”, ”трошене на фетиш”, ”продаване” и т.н. Няколко месеца по късно бе регистрирано национално здружение “Самуил”. Патриотичните тенденции /случайни или манипулирани /допълваха ситуацията на обявяване паметник на културата. Канонизацията на “светинята” и на които и да е обект може да бъде канализиран и насочван процес, разбира се в рамките на търпимата естетика, като спазваме разбира се етиката към обекта с цялата история която той носи.
Пояснителни бележки:
1. Вебер, Макс. Социология на религията;Социология на господството.
Спирам се на определението на една прикрепена към предмета или човека дарба, която той притежава по принуда …може и трябва да бъде изкуствено създадена в предмета посредством някакви извънвсекидневни средства. Харизмата остава скрита и тя може да бъде “пробудена” например чрез аскеза. Всички форми на религиозното учение за милостта от – gratia infusa /разпростряна над всички хора божия милост/ до строгото изискване за праведни дела. Тази преданимистична представа се запазва опорито в народната религиозност.
Делчев П. “Проблеми на тракииските мегалитни паметници “ ;Много са примерите на територията на България свързани с култа към камъните, бих припомнил -”мегалитна култура”: скалнни гробници; ниши; жертвени камъни; скални светилища.Свързването на тракииския орфизъм с мегалитните паметници и по-късно с християнските традиции до днес се оценяват чрез мита /стар и осъвременен /.
Такива моменти бяха наблюдавани пряко при първите публични срещи и представяния на т. нар.” Самуилова плоча”. Въпросите на публиката бяха насочени и към лечителските практики. Здравето, измолването на късмет и благословия, многообразните функции на митопоетичното съзнание бяха извадени , когато се появи за първи път обекта-плоча. Митологичните представи –очовечаването са характерни за традиционните култури на балканите. Тези особени почитания на южноевропееца към камъните, можем да проследим култово с традицията на т. н. “маслени камъни “.Необработените камъни се превръщат в своеобразни тотеми, като светини, който трябва да бъдат събудени от летаргията на материята и в крайна сметка това “домуване” на силата в обектите да изпълни своята роля за която роля са предназначени.
2.В медииното пространство обекта “Самуилова плоча “ получи популярност като “Самуилов камък”;Стамен-иманяра у когото бе открита плочата , първоначално сам /всички в селото вярват това/ е изписал текса: “Самуил, Христа Бога, верен цар и самодържец всем болгаром”; тук споменавам за твърденията на иманяра в последствие , че е изписал с брат си близнак /симетрията като мит / текста върху плочата.
3. Имам предвид медицинското тълкуване…т.е. изкуствено предизвикан патологичен процес, но не случайно се спирам и разчитам на двойнствеността на термина заради съмненията по време на “канонизация” дали обекта”Сауилова плоча” е оригинал или фалшификат и е ли е той дело изцяло на една нужна ни мистификация за определени политически игри.
4. Койнова-Арнаудова Лозинка ;”Художественият оригинал и реставрацията му “
5. Бабикова Велда Марди ; “ Ролята на изкуствоведческото проучване в реставрацията и консервацията на паметника .
6. Предварително проучване;основно проучване ; популяризиране на паметника.
Бабикова В. М.
7.“ Венецианска харта “ Международен конгрес на архитектите.Венеция 1962 година.
8.Политическите личности често се представят в публичното пространство с най доброто, което паметниците свързани с история и култура, изкуство могат да предложат.Легитимността на официалните управленски власти-светски и духовни, знакоково се отъждествяват чрез символа на паметника за да потвардят социалния престиж, който му е възложен . Възможността за кариера партиина реализация, приходи,принуждава чиновническото съсловие към изобретателност във важни за тях моменти .Показните акции имат традиция в обществото, и тъй като в преходния момент липсват меценати, имитативните действия показват понякога неискренност, гротеска и наивен провинциализъм в церемониалния характер на мероприятията. Темите могат да бъдат назовани по различен начин: ”Самуилови празници" , ”Струна и стих” , ”990 години от гибелта на Самуил” и т.н., но по своята същност те гарантират знаково легитимност на обекта-паметник на културата и потвърждение на установения социален и бюрократичен ред .
10. Хьойзинха Й. “Homo Ludens”
11. Вебер М.”Социология и религия”
12. Йенджейевска Х.;1976 Стокхолм .
13. Спекулирам =отразявам небето с огледало /speculum лат. / така проявлението се явява като обърнато изображение на Принципа. Можем дори чрез антитезата да насочим публиката към вярното послание стига тя да очаква или да бъде подготвена за това послание .Важно е според комуникативния контекст ,посланието да достигне необходимия адресат и то да бъде разчетено.
Илия Борисов Николов - художник-реставратор |