За да бъде възвърнато сцеплението /адхезията/ между живописния слой и стенната повърхност, бе необходимо да се добави необходимия лепилен състав, преди всичко достатъчно пластичен и със синтетичен характер. Участъците с люпежи се обработваха предварително с 3%-тна водна акрилова емулсия /Примал АС-33 и дестилирана вода/. Лепилото бе нанесено с мека четка /работи се локално, чрез допир/, след което се внимателно се притискат. Необходим бе изолиращ слой от незалепващо фолио при извършване на манипулациите./*/ Преди обработката с водно акрилова емулсия, където се налагаше бе вкаран пенетриращ спиртно-воден разтвор /дестилирана вода, етилов алкохол 1:1/. Причините за този тип деструктивни изменения на живописниа слой и грунда, можем да обясним с наличие на агресивни условия в земята и преди всичко повишената влажност, слабото сцепление на боите при първоначалното им полагане в някои стенни участъци. Необходимо бе стенописните повърхности да изсъхнат в дълбочина поне до 5-7мм., след което се пристъпи към дълбочинно укрепване на мазилкана и живописта с помощта на 2-4% разтвор на Paraloid B 72 (100 % етил-метакрилатна кополимер, на перли. Използва се от 50 години в реставрацията. Най - използваната смола. Филмът е релативно мек и трайно еластичен./*/ Разтваря се в кетони, естери, ароматни и хлорирани въглеводороди. Предварително тестваните живописни повърхности към чувствителност на органични разтворители, определи съставите и смесите им. Често използвани разтворители са етилацетат, ксилол, толуол. 150 гр. се разтварят в 1л. етилацетат. Като се добавя обезцветен етилалкохол се постига желаната концентрация.) в Толуол и Ксилол (добри разтворители на полимерни вещества, получени от лекото масло на каменовъгления катран. Ароматни въглеводороди, прозрачни течности, неполярни хидрофобни разтворители, практически не се смесват с вода /*/.) Разтворът бе нанесен многократно. Не се налага инжектиране на разтвор за да се предотврати евентуалното залепване на двата живописни слоя един към друг. Така чрез тази манипулация се придаде известна здравина на силно ерозиралата мазилка и ще се възстанови връзката между живописния слой и основата. Престъпено бе във второ по-фино почистване на живописните повърхности от солите и почвените отложения, след като вече е възстановена връзката между живописния слой и основата. Твърдия слой е желателно да бъде изтънен. Окончателното премахване на твърдия слой от соли бе извършено по-късно, на един следващ етап от работата по стенописите при привеждането им в експозиционен вид. Графичната работна схема бе наложителна поради това, че бе необходимо да се познава във всеки един момент точното разположение. Ситуирането на отделните фрагменти по стени ще изясни детайлно местоположението на оригиналите и след пренасянето им върху нова основа, както и при последващо връщане на оригиналното им място. След частичното отстраняване на осолените живописни повърхности се пристъпи към неколкократно обмазване на стенописните повърхности с 5-7% разтвор на Paraloid B 72 в Толуол до образуване на умерено лъскав предпазен филм. Целта на тази операция е да се подготвят стените за последваща манипулация. Протекционно облепване се извърши на три етапа. За трислойното покритие с платна и японска хартия бе използван свързвател Поливинил алкохол на фирмата C.T.S. Italia.(Това е прах с цвят на слонова кост, получен при превръщането в сапун на поливинил-ацетата. Използва се за получаване на водно-лепливи емулсии, като защитен лак за метали и за укрепване на стенна живопис (при наличие на влага) . Разтваря се във вода и ограничено в етанол и метанол, неразтворим в органични разтворители.) Залепянето на всеки следващ слой става след окончателното изсъхване на предходния. Първия слой е от японска хартия, следващите слоеве са от текстил, съответно тензух и ленено платно. Стенописните фрагменти бяха нарязани на подходящи по размер формати и бяха успешно отделени. Мястото на разрязване се определи от съществуващите разрушения и пукнатини. Дълбочината на разрязването и отделянето се извърши прецизно от носещата основа с оглед запазването на долния /ранен/ живописен слой. По освободения вече ранен стенописен слой се извършиха отново в същата последователност операциите по почистване, укрепване и отделяне от градежа.
Гърбовете на свалените стенописни фрагменти бе максимално изтънен до безопасна за живописта степен. Извършено бе неколкократно реверсивно обмазване на изтънените гърбове с 3-5% разтвор на Paraloid B 72 в Толуол, за да се възстанови до известна степен изгубената им механична здравина. Стенописите от двата периода, които бяха свалени през този период бяха с обща площ приблизително 10 квадратни метра – съответно 6,5 кв.м. от горния /късен/ период и 3,5 кв.м. от долния /ранен/ период. Всички те са разделени на 20 бр. отделни фрагмента. Лицата на свалените фрагменти са с трислойно протекционно облепване със свързващ лепилен материал от Поливинилов алкохол на фирмата Wacker - Poliwiol. Мотивите за избора на този материал е тази,че протекцията от синтетично полимерно лепило, платна и хартия в случая не е с голяма якост на залепяне. За колетата използвахме 20%-ен разтвор във вода. В този си вид върху дървени скари стенописите бяха транспортирани в ателие. Консервационно реставрационните последващи намеси целяха фрагментите да бъдат експонирани първоначално в музейни условия, а по-късно на място в консервираната базилика. Разкопките продължават и до момента.

Консервация в ателие
През 1994 година се пристъпи към обработване и принасяне на нова основа на два фрагмента /един от горния и един от долния слой/ с обща площ от 2 квадратни метра. Останалите стенописни фрагменти бяха изтънени максимално, укрепени, олекотени и китвани откъм гърбовете и им бяха нанесени протекционни платна. Този тип „временен сандвич” се надявахме да послужи до следващата година. До този момент не е продължена консервационната намеса, въпреки чувствителността на материала. Стенописните фрагменти през годините бяха надеждно съхранени. Не са извършвани консервационни дейности и по новооткритите стенописи в базиликата и баптистерия. За съжаление стенописите са значително по крехък материал от мозайките, които бяха открити и отделени от пода и обработени.
Гърбовете на стенописните фрагменти бяха подравнени. Бе запазена оригиналната мазилка и пресята бе използвана като инертен материал като бе използвана вар и добавка от водна дисперсия на винил-ацетат. По този начин китовете са максимално близки по цвят и структура до оригинала. Извършени бяха пропивания откъм гърбовете с разтвор на Paraloid B 72 в Толуол, като се използват концентрации 3-7%. Разтворът се нанасяше в нарастваща концентрация с четка. По този начин се постига максимално заздравяване на структурата на мазилките, които предвид продължителното им престояване при агресивни температурно вложностни условия са със значителна степен на деструкция. Бяха отстранени протекционните платна от фрагментите, които ще се прехвърлят върху нова носеща основа. Тъй като залепването им бе направено с поливинилов алкохол, отстраняването им се извърши с помощта на гореща вода. Операцията се извърши с максимална бързина, за да се предотврати продължителното действие на влагата върху оригинала. Излишната влага бе попивана с тампони. Предварително направената изолация на стенописните повърхности позволява добро дочистване на остатъците от лепило. Конструирана бе алуминиева конструкция. Новата носеща основа представлява подходящо профилирана и стабилна рамка, върху която през 15 см. са монтирани Г-образни алуминиеви винкели, такаче се образува мрежа от квадрати със страна 15 см. По този начин се осигурява здравина и стабилност за носещата основа. Върху подготвената основа бе отлята пено-епоксидна смола /“ARALDIT “ 2000/ с добавка на пясък и пълнител./*/ Оригиналът бе захванат точково със смолата върху Г-образния профил на винкела от конструкцията. След втвърдяване на пено-епоксидната смола, бе вкаран буферен слой от пенополиуретан в кухините между оригинала и епоксидната основа. /Серията ARALDITE 2000 ни предлага решения за лепене на метали и многослоеви материали с голяма издържливост на натоварване, еластични и гъвкави системи на лепене на термопласти и разновидни материали,бавно - втърдяващи се системи за лепене на големи плоскости,системи издържливи на високи температури и химикали, пастьозни системи – за попълване на фуги –хоризонтално и ветикално. Разпенител като добавка ни бе необходим, поради факта, че конструкцията е значително по-олекотена и като цяло системата-сандвич е по-издръжлива на ниски температури, както и големи температурни колебания./ Почистени бяха остатъците от пенополиуретановата пяна. Повърхностната изолация също бе отстранена внимателно. Бе пристъпено към отделяне на почвените отложения и остатъците от соли от повърхността на стенописите. Използвани бяха комбинирани химически и механически методи. Отделянето на повърхностния слой от паралойд бе отстранен с органични разтворители /етилацетат, ксилол, толуол/, след което бяха отстранени почвените отложения. Проблемът с осоляванията бе решен с продължителни компреси от хартиена каша с газирана вода, в някои участъци оцетна киселина, като бяха неутрализирани с амониев хидроокис и промити с дестилирана вода. Дочистването се извърши по механичен начин със скалпели и допълнителни състави от вода, комплексон, амоняк, хартиена каша на места бе използван мек калиев сапун. Тази операция е особено бавна и изискваше търпение и сръчност, тъй като повърхностните наслоения са образували твърда повърхност, която покрива плътно живописта и се подава трудно за обработка. Замърсяванията в долния регистър бе извършено поредно укрепване на люпежите на живописния слой, като за целта бе използвана 5%, до 8 %-тна акрилова водна дисперсия на Примал АС-33, в дестилирана вода и в определени участъци - Acril kleber 498 20X в органичен разтворител. За да се улесни проникването се използваха пенетранти със спиртно съдържание и органичен разтворител. Вкарването на лепилото бе извършено с четка и в последствие с механично притискане с хостафанфолио и моделинг. Живописната повърхност бе фиксирана с 2-3% на Paraloid B 72 в Толуол. По този начин се целеше да бъдат заздравени участъците, които проявяват тенденция към „разпрашаване”, т. е. при деструкция на структурата на полихромията. Така ще се укрепи горния мазилков слой. Не бе допустимо образуване на лъскав филм по повърхността.

Естетическо решение, реинтеграция
Около стенописните фрагменти бяха нанесени декоративни мазилки. Тъй като двата стенописни елемента са от различни по време периода намираме за удачно декоративните мазилки да се различават по фактура и цвят. В същото време те трябва да отговарят максимално по визия на технологичния строеж, без да бъдат цветни. Имайки предвид факта, че по ранните стенописи са правени върху по-дебела с груба мазилка, стигнахме да версията при фрагмента от този период да се използва по-груба фактура. Едрите мазки трябваше да напомнят хастарна мазилка без да са натрапчиви и агресивни. Съставът на мазилката е: пясък, мраморно брашно, вар в съотношение 2:1:2. За декоративната мазилка от втория, по-късен период, използвахме следния състав: мраморен грис и вар в съотношение 2:1. Окончателното експониране на стенописите на място ще бъде решено допълнително при окончателното приключване на обекта и във връзка с останалите елементи от декоративната украса – мозайки, мраморна украса, допълнения към интериора.
Бордирани бяха краищата на всички оригинални фрагменти. Използван е следния мазилков състав: пясък, мраморно брашно, вар в съотношение 2:1:2. Китвати бяха всички участъци, където бе необходимо със същия състав на мазилката - посочен по-горе. Тази операция е трудоемка и се изисква подържане на постоянни влажностни показатели на оригиналните участъци. Силно ерозиралата мазилка бе изпъстрена с множество каверни. Китовете се нанасяха в следния състав: пясък, мраморно брашно, вар в следното съотношение 2:1:3. По-голямото количество вар дава възможност там където се налага китовете да бъдат полирани и поради факта,че постепенно мазилките стават по-тънки. Оригиналните мазилки са били гладки и добре полирани. Целта ни бе да се доближим до оригиналното решение и китовете да обединят чрез фактурата си повърхностната структура и да бъдат незабележими. Ретушите бяха акварелни по своя характер, нужно бе да обединяват живописната тъкан. Използвани бяха пигменти на фирмата „Talens „ със свързвател Примал АС-33. Подложките като основен тон бяха обработени в последствие сигнирано с фини вертикали.
Интериора в храма недвусмислено подсказва за качествата на живописната украса. Следващите консервационни намеси към арките от атриума и баптистерия, биха извадили оптималната дата на обекта и комплекса. С емоционалната си яркост и цветност, технологична и историческа информация, която носят живописните послания, да я пренесем към наследниците ни.
Надяваме се, че времето ще пожали оцелялото богатство. Надяваме се да не сме тичали напразно.
БИБЛИОГРАФИЯ
- Цонева, Х. Раннохристиянски епископски център в долината на Средна Струма (ІV-VІв. ),с.15
- Димитрова-Милчева, А. Римски ранновизантийски градове в България. Сандански (Sandanski ) (Свети Врач ) от античността до средновековието. ИВРАЙ, С. 2002.
- Димитрова-Милчева, Ал., Петков, Вл. Спасителни разкопки на обект „Кметство” в центъра на гр. Сандански. Археологически открития и разкопки през 1991 година. С.1992. с.87.
- Димитрова-Милчева, Ал., Петков, Вл. Спасителни разкопки в Св. Врач. –АОР-1995, София 1996, 81.
- Иванова, В. Стари църкви и манастири в българските земи. –ГНМ1922-25, 549-551
- Шаренков, Ат.Старинни трактати по технология и техника на живописта.Іт.Ікн. изд.БХ, С. 1988.
- Mora, P. et Philippot, P., La conservation des peintures murales. Bologia,1977.
- Иванов, И. Метод за укрепване на люпещ се живописен слой при стенна живопис, изпълнена в темперна техника. Въпроси на консервацията и реставрацията. т. ІІІ кн. 1, С. 1988.
- Митанов, П. Дисертация, с.57-66, 98-107, 121-125.
- Славчев, Д. Смоли получени чрез полимеризация, Бои за живописта. С.236.
- Натов, М., Тодоров, В. Изследване на якостните показатели на лепилата на базата на природни смоли и синтетични полимери, използвани за протекционно облепване на стенописи. С.1982.
- Чанева-Дечевска, Н. 1974, 249-266;Характерни черти на църквите в България от късноантичната епоха.-Археология 1968, №2, 13-26; Caneva-Decevska 1987, 249-260 Раннехристиянские баптистерии в Болгарии – Actes du XIV-e Congres international des etudes bysantines. Bucuresti 1976. 305-310.
- Чанева-Дечевска, Н. 1984, С. БАН, Църковна архитектура на първата българска държава.
- Чанева-Дечевска, Н.Раннохристиянска базилика от ІV-VІв. в България, дисертационен труд. С.1961.
- Филов, Б. Старобългарско изкуство.С. 1993.
- Ваклинов Ст. Формиране на старобългарската култура. 1977.
- Шаренков Ат. Лекции ВИИИ „Н.Павлович” – личен архив.
- Bergerq G. Testing adhesives for the paitingss. Studies in conservation, 17/1972/, 173-194.
- Bergerq G. Formulation adhesives for the peitingss. II C. Lisbon congres,1972/,613-618.
- Белый, В. А., В. А. Довгяло, О. Р. Юркевич. Полимерные покрытия. Наука и техника. Минск, 1976, 322-334.
- Поснов, М. История на християнската църква. Т.І,Изд. Анубис, С. 1993.
- Димитрова-Милчева, А. Римски ранновизантийски градове в България. Сандански (Sandanski ) (Свети Врач ) от античността до средновековието. ИВРАЙ, С. 2002.
- Бенкс, Дж. Названия органических соединений. М., Химия, 1980.
- Ненов Н. Разтворители в консервацията. Въпроси на консервацията и реставрацията. С.1984.
- Пешев П. Изследване състоянието на недвижимите паметници на културата от зидан камък в кюстендилския регион с оглед тяхното консервиране. Известия ИМ-Кюстендил. 1989. тІ,с 339-372
- Попов, П. Приложение на нови основи при трансфер на стенописи и мозайки. ОИ на НИПК,1986.
|