ЕПИСКОПСКА БАЗИЛИКА ГРАД САНДАНСКИ
/Консервационни проблеми – полихромия/
.„Да не би да тичам или да съм тичал напразно.”
Апостол Павел
(Деян. ХV,2 )
Наличието на сериозно култово строителство през IV-VІ век в град Сандански го посочват, като голям административен, раннохристиянски епископски център в долината на Средна Струма/*/. През този период християнската религия в района най-вероятно е утвърдена и в църквата вече влизат лица с високо звание и богати граждани. Приема се че през І век се заселват християни от град Филипи, който е една от първите християнски общини основана от апостол Павел. С признаването на християнската общност през 313 година /Медиоланския едикт/, се приема, че тук се създава раннохристиянска община, а с реформите на император Атанасий в началото на VІ век, всяка градска община представлява отделна „паркия”, която е управлявана от епископ. В тези църковни единици можем да говорим за численост на християните, която е била почти наполовина. Вероятно този епископски център е принадлежал към Епископският център Стоби в префектура Източен Илирик или към Солунският екзархат/*/. В едно свидетелство на апостол Павел се говори за териториалното разпространение на християнството на Балканския полуостров то е било чак до префектура Илирик/*/. Обхващало е целия тогавашен културен, т.е. гръко-римски свят /разположен по бреговете на Средиземно море, както и по териториите на много варварски народи, живеещи навътре по римските провинции и разни други страни/, в една или друга степен просветен в християнското учение/*/
По време на Първата световна война са първите сведения за християнски строежи/*/. Безспорно най-голямата Епископска базилика, /в комплекс на площ 1600 кв.м., и базилика с размери повече от 22м. / 30м. и височина на билото над 16м./ изпълняваща представителни функции, изключително атрактивна художествено и характерна за подобни архиепископии е позната в началото на откриването си като обект „Кметство”/*/. Този тип сгради е единствения официален църковен тип на Римския Запад/*/. Поради размерите /просторната вътрешност, галерииният етаж/, подсказващи нуждата да събира голям брой богомолци, съществуването на баптистерии, намиращ се в страни от храма, в този култов комплекс, подсказва политическо отношение и внася допълнителни акценти към конкретния исторически момент на Балканите./*/ Тя е класически тип елинистическа, монументална, трикорабна с удължен наос и кораби, разделени с аркади. Едноапсидната полигонална отвън базилика е завършвала на запад с притвор. Оформеното пространство откъм юг, където е атрият е с покрита колонада, и то е прилепено към сградата. Архитектурно плановата конструкция и пространственото решение има всички характерни елементи, присъщи на раннохристиянските обекти в Източната римска империя/*/. Вероятно богато украсена с живопис тя е подобна за този период /І-ІІ в. и до края на ІV-V в./ и е от типа на катакомбната или гробищна живопис, в смисъл - антично изкуство с християнско съдържание, което до известна степен продължава античните сюжети. В пределно проста форма и като въздействие, живописта е трябвало да изважда определени религиозно-практически мисли. Използвани през периода са предимно сюжети от Ветхия и Новия Завет, като са използвани алегории и алюзии за И. Христос. Много често са представяни изображения на риба, райски птици, растителни мотиви, а дори са използвани сюжети от църковния или светски живот или антични алегории /пример – Орфей, Ерос, Психея; венец паун и т.н./*/. Разнообразието от теми и сюжети се отнасят предимно към идеята за смъртта и възкресението. Откритите стенописни фрагменти са изключително оскъдни. Те са от долния цокълен регистър и за съжаление не можем да коментираме тематичното и иконографското структуриране на храма. Можем да допълним представата си с откритите вече мозайки, както и фигуралната релефна пластика /макар и фрагментарна/ на сцени от Евангелието и Деянията на апостолите/*/
.
При започване на изкопни работи в центъра на града се разкриват основите на постройката. Проведени са системни разкопки на мястото през 1990г., при които е разкрита част от базиликата /приблизително1/3/. Животът на храма е включвал три строителни периода. Запазени са зидовете на височина до около 80см. до 1метър с дебелина на зида 90см. От вътрешната страна на северната и източна стена има запазени стенописи от цокълния регистър, които са в два, лежащи един върху друг слоя. Височината, на която са запазени стенописите варира от 20-30см. до 70см. От времето на разкриването стенописите са съхранявани, покрити с пясъчно почвен слой, което е причина за значително, допълнително омокряне. В това състояние ги заварихме през есента на 1992 година. Късно през есента на същата година, след отстраняването на този слой, беше направено временно покритие. Базиликата има две подови нива, принадлежащи към различни периоди. По-старото подово покритие е от мозайка. По-късното е с височина 15-20см. над мозаечния под и е от правоъгълни печени керамични плочи. След направените сондажи и проучвания се установи, че и двата живописни слоя започват от нивото на по-старото мозаечно подово покритие. На северната стена има иззидано върху керамичния под стъпало с височина 10см., широчина 40см. и дължина около 30см.. Било е покрита с мазилка. На изток има подиум, покрит с мраморни плочи, който е с височина 20см. над нивото на керамичния под. Своеобразният подиум е с ширина около 3м. и той определя мястото на вече несъществуващата иконостасна преграда. Таванът на базиликата е бил също покрит с мозайки. В пръстта около зидовете се откриваха отделни елементи от златен, син и зелен смалт, седеф с квадратно сечение и страна на опусите около 1см.
Базиликата е градена с речни камъни, цели и ломени, присъства и тухлен градеж. Градежът е от редове камък и плоски тухли, споени с разтвор, в който има голямо количество стрита тухла. Използвани са както обли речни камъни, така също и твърд дялан камък /гранит/. Тази комбинация от преди всичко речни плътни като структура камъни придават по-голяма здравина и устойчивост към влага. Смесените редове тухли и камъни /познат като гръцки градеж/ допълнително придават стабилност на сградата/*/. Тухлите са от печена червена глина, груба и зърнеста с присъствие на едри силикати. Начинът на подреждане на градежа спада към така наречения opus incertum /така наречената неправилна зидария/. Този тип зидария е не толкова подреден, но затова пък е с по-голяма здравина от мрежестия тип зидария /opus reticulatum/. Градежът на базиликата присъства т.н. „смесен градеж” отвън, а вътре е изпълнен от „блокаж”/*/. Тази местна строителна техникая отклоняваща се от класическия градеж е от типа opus mixtum е значително по неустойчива. Интериорът на храма е бил богатя съдейки по декоративната украса на капителите към стълбовете от мрамор, откритите елементи от иконостасната мраморна преграда.
Основата, върху която са изградени стенописите, представлява зид с дебелина около 80см. Съществуващите мазилки са с запазена живопис от два основни периода. Мазилките са с различна характеристика и качества.
Мазилките от горния /по-късен/ слой, които ще коментираме са от северната и източната стени на базиликата. Запазените стенописни повърхности от този период са с обща площ 6,5кв.м. Дебелината и варира от 0,5см. До 4-5см. в участъците с по-големи разрушения. Там, където е полагана върху запазен долен живописен слой е еднослойна, тънка и равномерна. В участъците с разрушен долен слой предварително е нанесена хастарна мазилка, като дебелината и варира в зависимост от стенния релеф.
Изпълнението на стенописните произведения през Античността се характеризира с подготовка на стените - нанасяни са плътни и многослойни мазилки. Витрувий/*/подробно описва приготвянето на варта, тухлите, пясъка. Основният състав на мазилките в храма, /характерен за традициите на Античността/ е с подобно съдържание, под живописта той е бил от вар, мраморен пясък или прах и обикновен пясък. Напълно в традициите на мазилките / с двуслоен и трислоен характер/, е добавян органичен материал. Подобен по характер градеж и технология на живописване откриваме и при един близък като място обект – ДСК ІІ. При спасителни разкопки през 1996 година, на терен определен за жилищна кооперация бе открит некропол и раннохристиянска базилика, обслужваща големия некропол. Там върху фрагментите се забелязват същите традиционни технологични похвати, дори и сходни художествени характеристики на изпълнение на живописта. Популярен за балканската стенописна техника на изграждане на основата е полирания последен мазилков слой. Характерна е също комбинираната техниката - фрескова с темперно доработване и плътно нанасяне на мазките./*/
Ринчифатто /хастар/ - вар, смесена с много едроскълцана слама и пясък, в който има и значителни като едрина каменни парчета /чакъл/.
Интонако – вар, смесена с по-малко и по-ситноскълцана слама, фин пясък. Повърхността е полирана/*/.Мазилките от този период са били гладки и много добре изглаждани. При обозначение на мазилка е бил използван терминът opus tectorium /tectoriia, lorica/, а когато мазилката е била полирана – opus albarium /по-късно на италиански се нарича /stucco/. Живописта вероятно е работена във фрескова техника и довършена на суха стена. На следи от подобна техника се натъкнахме при по-късната обработка на отделни стенописни фрагменти. Тъй като стенописите са запазени на малка височина /максималната височина на отделните фрагменти достига 60-65 см./ - цокълен регистър, то точната информация за системата на живописното изграждане не може да се даде. Личат оформени правоъгълни полета с ширина около 8-10 см. и червено оранжева линия с ширина около 10 см., която хоризонтално върви по цялата дължина на стената, близо до пода.
Цветовата палитра на запазените стенописи включва: черна, зелена земя, синьо, охра, жълто, два вида червено. Точният състав и коментар ще бъде обект на следваща публикация.
Мазилка от долния /по-ранен/ слой.
Запазените стенописи от този период са с обща площ около 3,5 кв.м. Разположени са на северната стена. На източната бяха намерени два незначителни по площ фрагмента от този период. Като цяло мазилката е по-плътна, по-тежка и по-здрава от горния късен слой.
Ринчифатто – дебелината варира от 4-5 до 1,5-2 см. В състава на този слой са включени, вар, органичен пълнител - скълцана слама, едри и по-дребни камъчета /намерени бяха и цели мраморни отломъци/, стрита тухла и въглени.
Интонако – с дебелина около 1 см. В състава влиза вар и мраморен грис. Повърхността е полирана. Живописта най-вероятно е работена във фрескова техника. Боите при внимателното им полагане върху мократа мазилка затова не се ронят, а завинаги остават устойчиви …”/*/ „Това се дължи на процеса на карбонизация на повърхността на мазилката /*/.
Сюжетно системата на живописното изграждане на долния слой е подобна. Явно късното по-изписване за образец е използван долния живописен слой. Характерно е това, че „цветните огледала” вместо от плътна червено-оранжева лента, се разделят от символична колонада. Цветовата гама е подобна.
Състояние на стенописите преди консервационната намеса:
Състоянието, в което заварихме стенописите през есента на 1992 година беше аварийно. Прогизнали от вода, която се е задържала както от пясъчно-почвения слой, който ги е покривал дълго време, така също и от самите мазилки, част от които се е превърнала в пръст. Повечето от сламата влизаща в състава им е изгнила и те са станали изключително крехки, порести и трошливи. /този проблем засяга около 60% от стенописите от горния слой/. През тях са прорасли корени на растения. Нарушена е връзката между мазилките и градежа, между отделните мазилкови слоеве, между живописния слой и основата. Крехки и натежали от влагата част от стенописите се разпадаха от влагата и при най-лек допир.
От друга страна част от стенописите в най-ниския регистър са затиснати от по-късното подово покритие, от стъпало на северната стена и от мраморния под на изток.
Стенописните повърхности са толкова плътно покрити с почвени отложения и соли, че почти не се разчитат. На места дебелината на повърхностните отложения достига 1-1,5 мм. От друга страна тези повърхностни отложения са със значителна здравина, многократно превишаваща в отделни участъци силата на връзката между живописния слой и мазилката. По живописната повърхност се наблюдават както люпежи на твърдата коричка от соли / заедно с живописта е около 30% от площта /, така също и разпрашаване, там където повърхностното наслоение е по-рехаво и значително по-меко / около 50% от площта /.
Омокрянето и прорасналите корени са деформирали и пробили стенописните повърхности, особено ярко това е изразено в североизточния ъгъл. По повърхността се наблюдават многобройни механични повреди с по-голяма или по-малка дълбочина и различна площ. Като се има предвид състоянието на стенописите и факта, че те са от най-долния цокълен регистър, това е напълно обяснимо. На много места повърхността е ерозирала.
Наблюдават се дълбоки пукнатини в мазилковите слоеве, достигащи до градежа. Оказа се, че този проблем е особено изявен по стенописите от долния /по-ранен/ мазилков слой. Това се обяснява с факта, че мазилките от този период плътни, по-тежки и твърди.
Значителна част от живописта е опадала, а на места са запазени само подложки от нея. Особено големи са загубите в живописния слой по източната стена. В този участък по-голямата част от него липсва /около 80% /, но дори и малкото останало е носител но ценна информация. На това място е бил прокаран канал, имало е и варница, така че тежкото състояние на стенописите е напълно обяснимо. По стенописите на източната стена се забелязват по-късни мазилки, положени в участъците с разрушения още докато базиликата е изпълнявала функциите си. Те са с различен състав, цвят и фактура различаващ се от оригинала.
Особено тежко е състоянието на запазените стенописни фрагменти налага максимално бързо да бъдат укрепени и свалени от основата, за да бъдат съхранени в музейни условия до необходимия краен момент на цялостно експониране на базиликата.
След освобождаване на стенописите от долния /по-ранен/ слой бе установено, че състоянието му е по-добро от късния – горен слой. Мазилката е по-компактна и по-твърда и връзката между живописния слой и основата е сравнително по-добра. Стенописите са по-интензивни като колорит и с по-малко загуби като структура от късния слой. Този факт може да бъде обяснен и с технологичните особености на изграждане, а също изпълняващи защитни функции горен слой, положен като обновяваща, живописно-мазилкова структура.
|
