МИКИ МАНОЙЛОВИЧ в София

„Любимецът на Кустурица” получи наградата на София
за цялостен принос в киноизкуството
на Церемонията по връчването на наградите
на София Филм Фест 2008

Наградата на София беше връчена от зам. кмета по културата при Столична община, г-жа Йорданка Фъндъкова.

Сръбската филмова легенда Мики Манойлович е сред големите имена на балканското и европейското кино. Роденият през 1950 г. в Белград актьор е известен на българската публика с участието си в култовите филми на Емир Кустурица „Баща в командировка”, „Черна котка, бял котарак”, „Ъндърграунд” и др. Кариерата си на актьор Мики Манойлович започва с малки роли в телевизионни сериали през 70-те години на миналия век. През 80-те години, талантливият актьор работи освен с Кустурица и с режисьорите Горан Паскалевич и Сърджан Каранович. През 2003 г. участва във филма „Порта към небето” на германеца Файт Хелмер, който представи филма си на София Филм Фест през 2004. И в новия век Мики продължава активно да  се снима и то в едни от най-важните балкански копродукции – последният филм на Данис Танович „Ад” (2005), носител на „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм, „Ние не сме ангели” и миналогодишния носител на Голямата награда Stella Artois за най-добър филм на София Филм Фест 2007 – „Клопка” на Сърджан Голубович. Манойлович си партнира с Диана Добрева в „Краят на морето” на Нора Хопе (също участвал в София Филм Фест). През същата година прочутият сръбски кино и театрален актьор е отличен с наградата “Павле Вушич” (‘PavleVuisic’) за принос към югославската кинематография. През 2007 г. той е номиниран и за най-добър актьор на Европейските филмови награди за ролята си в „Ирина Палм” на Сам Гарбарски, категория, в която Манойлович влиза в оспорвана битка за приза с Джеймс Макавой за “Последният крал на Шотландия”, Мишел Пиколи за “Красива завинаги” и Бен Уишоу за “Парфюмът”.

Тази година „любимецът на Кустурица” гостува на 12-ия Международен София Филм Фест по повод световната премиера на най-амбициозната българска филмова копродукция на режисьора Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. В нея той изпълнява главната роля на местният цар на таблата Бай Дан. След дълги години героят на Манойлович намира внука си в болница в Германия, където се възстановява след тежка катастрофа, отнела живота на родителите му и неговата собствена памет. Разкривайки му тайните на вечната игра Бай Дан повежда момчето в духовно пътуване към миналото, корените на семейството му и философията на живота.

В „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” героят на Мики Манойлович е носител на едни от най-силните емоции на писателя и съавтор на сценария Илия Тарянов – емоциите, които свързват човек с родния дом и вкуса към играта, наречена  живот.

„Този сценарий може би малко прилича на „Баща в командировка”, който пък е много близък до българския манталитет - споделя по време на снимките на филма Мики Манойлович. - Но има и нещо друго, което го нямаше в “Баща в командировка” – нека го наречем условно едно философско ниво, духовно ниво, което е важно за филма. “Бащата” беше все още много млад, беше човек, който обича живота, обича жените. И Бай Дан обича живота, разбира се, но за него основната борба е да спаси живота на своя внук, да го измъкне от проблемите и да го върне в реалността. Това е нещо друго, това е друг филм.”

Мики Манойлович е известен на сцената и в киното със способността си лесно и бързо да се превъплъщава в различни роли и характери. Това му помага да запише в биографията си цял куп незабравими образи, както на комедийни, така и на драматични филмови герои.

„Не мога да кажа, че ми е леко да „вляза” в една роля - казва актьорът. – Това зависи от много неща. Всеки път става дума за един нов процес. Може да е процес, който трае много дълго и е непредвидим, на който не му се вижда края, докато филмът не е готов. Това е един истински процес на общуване между всички, които са в кадър и извън него. В киното  повече дори отколкото в театъра, всичко е взаимосвързано...Всичко е част от една система. И всичко е много важно. От сутринта, от влизането в гардероба до самия край. И ако процесът е истински, то тогава са непредвидими висотите, до които един филм може да стигне.”

Типичен носител на широката балканска душевност, която умее да обича и мрази с еднакъв плам, Манойлович е оставил в аналите на киното персонажи, които само могат да бъдат пример за изключително висока класа актьорска игра.