МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС
за Голямата награда на София Филм Фест
От 2003 г. Международният София Филм Фест традиционно присъжда голямата награда за най-добър игрален филм (първи или втори). През 2008 наградата ще се връчи за шести път. На 12-тото издание на София Филм Фест международното жури в състав – Йос Стелинг (Холандия) – председател и членове: Ана Пападопулу (България), Дом Родероу (Великобритания), Сърджан Голубович (Сърбия, носител на Голямата награда за 2007) и Алексей Попогребски (Русия) ще присъди наградата на един от дванайсетте филми в конкурса. Тя ще бъде връчена на официалната церемония по награждаването на 15.03. 2008 г. Наградата е статуетка и чек за 5000 евро.
12 филма от Македония, Германия, Канада, Полша, Великобритания, Латвия, Русия и България ще се борят за Голямата награда на 12-ия София Филм Фест. Конкурсните заглавия са следните:
Авантюрата Хамлет
Аз съм от Титов Велес
Барабанистът
Донован Слакс
Лудост посред лято
Любов и други престъпления
Нашият личен живот
Птицата не може да лети
Русалка
Седем дни неделя
Семейни правила
Ягодово вино
Ивайло Дикански (България) и Грег Роуч (САЩ) режисират „Авантюрата Хамлет” на сценариста и продуцента Станислав Семерджиев. Ивайло Дикански снима рекламни филми, спотове и тв поредици. „Авантюрата Хамлет" е първият му пълнометражен филм. Станислав Семерджиев е съсценарист и/ли консултант на 35 филмови сценария за европейски продуцентски компании, ректор на НАТФИЗ и вицепрезидент на CILECT.
На над 2700 м надморска височина,
в свещените дебри на Рила планина,
сред адски жеги, дъждове и мъгли,
без електричество, без вода, без пари,
след убийствена всекидневна конна езда,
само пред Бог и Вселената,
70 души международен екип
играят най-великата Шекспирова трагедия –
ХАМЛЕТ!
„Аз съм от Титов Велес”(Македония) е на режисьорката Теона Стругар Митевска, която от дете играе в театъра и се снима в телевизията. Теона е сестра на известната актриса Лабина Митевска (“Преди дъжда”, “Разследване”). “Аз съм от Титов Велес” е филм, който използва магическия реализъм, черното чувство за хумор и завладяващите актьорски изпълнения, за да въздейства на зрителите. Зад името Титов Велес се крие малко градче с токсична фабрика за олово в самия център на града. Историята изследва чувствата на жените през съдбата на три незабравими сестри. Пресъздадени са и проблемите на балканските жени като цяло и стремежа им към нещо по-добро от живота, който водят.
„Барабанистът” е копродукция на Хонконг, Тайван и Германия, създадена от режисьора Кенет Би. Роденият в Хонгконг сценарист, композитор и режисьор е обявен от Асоциацията на китайските критици за един от 10-те най-добри китайски кинематографисти (2005). Филмът му “Барабанистът” разказва за младия бунтар Сид (барабанист в рок-група), който се забърква в любовна афера с жена на влиятелен съпруг. Скоро изневярата е разкрита и отмъстена с жестоко наказание. Бащата на Сид (лидер на японска банда) скрива сина си в планините. Там Сид попада на група дзен перкусионисти, които практикуват изкуството си като следват строг физически режим. Разглезеният младеж е омагьосан и иска разрешението им да се присъедини към тях. И той наистина успява да се научи как да постигне увереност. Точно тогава съдбата му изиграва номер. Той трябва да избере между лоялността към семейството и новия начин на живот...
Полуиранец, полуангличанин, режисьорът Кивмарс Боулинг е заснел няколко късометражни филма преди дебюта си “Донован Слакс” (Великобритания, САЩ) , който ще се бори за голямата награда на 12-ия София Филм Фест. Филмът ни отвежда в 20-те години на миналия век при свръхчувствителния герой Донован Слакс, който е настанен в болницата и живее с вечните страхове за предполагаема злополука. Скоро обаче той открива тръпка в незаконния живот, който водят местните рибари. Сред групата комарджии и контрабандисти Донован съзира и прекрасната Дилайла. Рибарите пък решават да използват костюмирания джентълмен за техен говорител пред правителството. Страхът отново завладява Донован…
„Лудост посред лято” (Латвия-Великобритания-Австрия) на латвийския режисьор Александър Хан е необичайна романтична комедия, чието действие се развива в Латвия в най-късата нощ на годината – нощта, в която цялата страна полудява. Младият американец Кърт пристига в Рига, за да открие своята полусестра – латвийката Мая. И намразва града още в мига, в който го вижда. Но събитията – както и един приказлив таксиметров шофьор – го карат да погледне на нещата по друг начин. И така, с настъпването на утрото, той остава безразличен когато вижда да закарват кенгуру за лечение в болницата!
„Любов и други престъпления” на Стефан Арсениевич (Сърбия-Германия) представя една история, наситена с много черен хумор, остроумен диалог и нестандартна визия. Темата за любовта е интелигентно гарнирана с подходящи описания на крехките семейни връзки и болезнените спомени от неуспешни раздели. Аница живее в Нови Белград – мизерен квартал с високи бетонни блокове. Тя е любовница на богат местен престъпник и е решена да не остарее в тази дупка, където нито любовта, нито животът, който води вещаят бляскаво бъдеще за нея. Един зимен ден, Аница решава да открадне пари от сейфа на своя любовник и да напусне страната завинаги. Но денят е пълен с изненади…
Както предполага и заглавието, “Нашият личен живот” (Канада) на канадския режисьор Дени Коте е интимен филм. Историята проследява едно запознанство в интеренет. Първите кадри ни срещат с Милена (Анастасия Лютова) и Филип (Пенко Господинов), които се виждат на живо за първи път. Филип е дошъл в Квебек от родната им България, за да бъде с жената, която познава само виртуално. Двамата наемат хижа и започват взаимното си опознаване. Предизвикателството на съвместния живот, обаче се оказва по-голямо, отколкото са очаквали. Забележителна е работата на Дени Коте с българските актьори, които водени от него представят особено изтънчени изпълнения.
Режисьорката на копродукцията „Птицата не може да лети” (Холандия - Южна Африка-Великобритания) Трийс Ана е авторка на няколко романа. Тя започва да пише първия си сценарий през 1998 г. и 8 години по-късно снима режисьорския си дебют “Птицата не може да лети”. Това е филм за преоткриването на миналото и приемането настоящето, в който главната роля е поверена на Барбара Хърши. Нейната героиня Мелъди се завръща в дома си във Феърландс за погребението на дъщеря си Джун. Освен факта, че градът е почти изчезнал под настъпващата пустиня, тя трябва да приеме още една изненада, а именно, че има 10-годишен внук на име Ривър, за чието съществуване дори не е и подозирала…
„Русалка” е вторият игрален филма на Анна Меликян (Русия). Той притежава всички качества на истински доброто кино: изключителен сценарий, уверена режисура и превъзходен визуален стил. Забележителен е и актьорският състав начело с Мария Шаляева, удостоена с награда за най-добра актриса от фестивала в Сочи’07. В приказната филмова история тя играе затворено в себе си момиче, което вярва, че притежава силата да сбъдва мечтите си. Вече пораснало то отива в Москва и трябва да забрави за магическите си дарби, за да се помири с реалността на млада жена, изправена пред трудностите на любовта, модерността и материализма. За Мария екрана и живота се превръщат в едно цяло, което много напомня образа на Алиса в страната на чудесата.
Във филма на германския режисьор Марк Майер (завършвил политология) “Семейни правила” главната роля е поверена на българския актьор Самуел Финци. Именно той се превъплъщава в кожата на 36-годишния Оливер, който е толкова самотен, че решава да си „направи” семейство като отвлича съпругата на бизнесмен - самотна старица и момченце с алергия към домашен прах. В новото „семейство” попада и млада пънкарка. Заедно с тях Оливер се барикадира на 18-ия етаж на жилищен блок в Берлин, дава на всеки “член от семейството си” ново име и установява правилата на семейния живот. Скоро всички откриват, че лудостта да бъдеш част от “семейството” на Оливер е все пак за предпочитане пред лудницата навън.
Режисьорът на „Седем дни неделя” (Германия) Нилс Лауперт учи продуцентство и медиен бизнес в Университета за телевизия и кино в Мюнхен, а след това се дипломира и като кино и ТВ режисьор. Действието в ”7 дни неделя” започва от един съвсем обикновен неделен ден – 15 януари 1996 г. в малко градче. Тинейджърите Адам и Томек се срещат с приятелите си на площадката между блоковете. Това е мястото, където са свикнали да се напиват и да прекарват дните си безцелно. Отдавна не ходят на училище и никой не гледа към бъдещето, а предпочитаната емоция е съперничеството в групата. След спречкване на скучен купон на Адам внезапно му хрумва идея: той предлага облог на приятеля си Томек, за да го накара да го уважава повече. Залогът е човешки живот…
„Ягодово вино” на Дариус Яблонски (Полша) не е любовна история, въпреки че е изпълнена с любов. Не е и комедия, независимо, че персонажите често изричат смешни неща. Не е детективска история, макар че героят се опитва да разкрие убийство. Не е драма за природата, въпреки че показва великолепните цветове и обичаи на провинцията. Не е и мюзикъл, при все че Лубица изразява копнежа си със страстен танц. Няколко глътки „Ягодово вино” са достатъчни, за да се озовем в магически свят в самия център на Европа, където любовта, престъпленията и покаянията са част от живота така, както и смяната на сезоните или миграцията на птиците. |
|